Представете си малко човече, което едва е усвоило изкуството да стои на два крака, а вече се изправя пред следващото голямо предизвикателство – стълбите.
Тези загадъчни издатини, които възрастните преодоляват с лекота, за малките изследователи са истински Еверест.
Овладяването на уменията за качване и слизане по стълби е ключов етап в грубото моторно развитие на бебетата, тясно свързан с други важни постижения като ходенето и пълзенето.
Това е моментът, в който вашият малък Колумб започва да открива нови светове – и то на няколко нива!
Какво ще намеря тук?
Изкачване на стълби с пълзене
Ето че настъпва моментът, когато бебетата започват да гледат стълбите с блясък в очите, сякаш са открили нов вид сладолед.
Първите им опити за изкачване обикновено започват между 12 и 18 месеца и приличат на импровизирано пълзене нагоре – представете си малък Спайдърмен, но без супер сили и с много повече бебешка пухкавост.
Хващането за перилата е като откриване на най-добрия приятел – изведнъж всичко изглежда възможно!
Слизане по стълби с пълзене
Ако мислите, че изкачването е забавно, почакайте да видите слизането!
Този етап обикновено започва на възраст около 15-20 месеца и изглежда като импровизирана пързалка – много бебета първо се научават да слизат по седалище, превръщайки стълбите в свой личен увеселителен парк. Други предпочитат по-драматичния подход на слизане по корем, все едно са в специални части.
И в двата случая, родителите обикновено наблюдават със смесица от възхищение и ужас.
Изкачване в изправено положение
С напредването на баланса и силата, децата започват да се изкачват изправени на възраст между 18 и 24 месеца, държейки се за перилата като професионални алпинисти за въже.
На този етап всяко стъпало е като връх К2 – изисква внимателно планиране и изпълнение. Гледката на малчуган, който поставя и двата крака на всяко стъпало, преди да премине към следващото, е едновременно трогателна и комична – като миниатюрна версия на „Мисията невъзможна“.
Слизане в изправено положение
Слизането в изправено положение е като финалът на олимпийско състезание по гимнастика и се осъществява на възраст около 24-30 месеца. Изисква концентрация, баланс и малко смелост.
Децата се държат за перилата сякаш животът им зависи от това (което, честно казано, понякога е вярно). Движенията им са бавни и премерени, все едно се опитват да обезвредят бомба, а не просто да слязат по стълби.
Усъвършенстване (30+ месеца)
И ето че изведнъж вашият малък изследовател се превръща в опитен алпинист! Започват да редуват краката при изкачване и слизане с увереността на професионален танцьор.
Скоростта се увеличава, а нуждата от опора намалява. Преди да се усетите, те ще тичат нагоре-надолу по стълбите, оставяйки ви без дъх – както в буквален, така и в преносен смисъл.
Фактори, влияещи върху развитието
Развитието на тези умения зависи от няколко фактора, които работят заедно като добре смазана машина (или по-скоро като не толкова добре смазана машина в началото).
Физическото развитие е основата – колкото по-силни са краката, толкова по-уверено е изкачването. Координацията е като да се научиш да жонглираш, но вместо топки, жонглираш с ръце, крака и равновесие.
А самоувереността? Е, тя е горивото, което кара малките катерачи да продължават напред, дори след няколко меки кацания по задните части.
Как родителите могат да помогнат
Като родител, вашата роля е нещо средно между треньор и каскадьор.
Осигуряването на безопасна среда за трениране е ключово – помислете за това като за създаване на миниатюрен увеселителен парк, но с по-малко виене на свят.
Насърчаването и подкрепата са вашите супер сили – използвайте ги щедро!
А що се отнася до игрите за развитие на необходимите умения, бъдете креативни – кой казва, че домашните стълби не могат да се превърнат в приключенски полигон (под внимателно наблюдение, разбира се)?
Осигуряване на Безопасност
Безопасността е кралицата на този бал. Поставянето на предпазни прегради е като изграждане на крепостна стена около вашия малък замък.
Постоянният надзор? Помислете за себе си като за бдителен дракон, пазещ съкровището си. А премахването на опасности по пътя е като разчистване на път за кралска процесия – нищо не бива да стои на пътя на вашия малък благородник или благородничка!
Кога да се притесняваме?
Въпреки че всяко дете има свой собствен темп на развитие (някои са спринтьори, други предпочитат по-живописната разходка), има моменти, когато може да се наложи да повикате подкрепление.
Ако детето ви показва толкова голямо закъснение в развитието, че дори охлювите го изпреварват, или ако страхът му от височини е толкова голям, че дори килимчето изглежда като пропаст, може би е време за консултация със специалист.
Не се притеснявайте – понякога и на малките Еверест-изкачвачи им трябва малко професионална помощ.
Заключение
Овладяването на стълбите е едно от онези малки чудеса на детството, които често приемаме за даденост. То е като мини версия на израстването – изпълнено с възходи, падения и много смях по пътя.
Всяко дете има свой собствен ритъм и стил на изкачване, но с правилната подкрепа, безопасна среда и тонове търпение, повечето малчугани овладяват тези умения до третата си година. И преди да се усетите, ще се чудите как да ги накарате да спрат да тичат нагоре-надолу по стълбите!
Така че, скъпи родители, пригответе се за едно вълнуващо приключение. Запасете се с търпение, подплатете стратегически места из къщата и не забравяйте да се наслаждавате на пътуването.
В края на краищата, изкачването на стълби може да е малка стъпка за човечеството, но е гигантски скок за вашето малко човече!
Споделете вашата забавна история за първото изкачване на стълби от вашето бебе в коментарите – нека се посмеем заедно!
Имате приятел, чието бебе току-що е открило стълбите? Споделете тази статия с тях – ще им спестите няколко побелели косъма и ще им донесете усмивка!
