Погача на бебе – всичко за ритуалът и организацията за 40-ия ден на бебето

Автор: Анелия Иванова | Редакция: 10.06.2024 | Категория: Бебето

Погача на бебе - всичко за ритуалът и организацията за 40-ия ден на бебето

Поверието гласи че погача на бебе се прави на 40-ия ден след раждането. Тогава майката отива в църквата за “чиста молитва”, където бебето се показва на Бог.

След това се извършва ритуала за орисване на бебето със сладка питка у дома или на заведение, където могат да присъстваt само жени. Продължете да четете за разберете кои са основните 3 части през които преминава събитието.

Част 1: За “Чиста молитва” в църква

Българската традиция диктува, че майката и бебето посещават  църква, за така наречената “чиста молитва”. Тази ритуална молитва се изрича като благодарност към Бог за опазването на родилката и бебето през първите 40 критични дни след раждането, време считано за преходно между живота и смъртта.

В храма се запалват свещи за здравето на детето, а майката е обикновено придружена не само от свекървата, както в миналото, но и от други близки жени като майка, сестра или приятелка. При посещението в църква, обичаите изискват да се носят определени дарове като червено вино, олио и здравец, завързан с червен конец, както и малка почерпка за храма.

От църквата може да вземете светена вода, с която да поръсите после с помощта на китка здравец дома, както и стаята и креватчето на бебето.

Част 2: Ритуали у дома

Следващите стъпки от традиционния ритуал за 40-ия ден на бебето, при който майката стои на стол с бебето в ръце са пълни със символика:

  1. Символ на метлата: Една от бабите взема метла и започва да мете около майката и бебето, като насочва метлата винаги към вратата. Това действие символизира измиването на всичко лошо от дома, за да осигури спокойствие и щастие на детето.
  2. Ритуал със ситото: Една от приятелките на майката държи сито над главата ѝ, разклащайки го празно, като желание ситото да пресява доброто от лошото, и по този начин бебето да умее да различава добрите от лошите намерения. В ситото се добавят три едри червени чушки и една люта, които се разклащат с пожелание бузките на бебето да са здрави и червени, а лютивата чушка да му донесе сила и устойчивост на болести. След това, в ситото се добавят орехи, които се разклащат, за да бъде детето игриво и весело.
  3. Купичка с бяло брашно: Използва се купичка с бяло брашно, в която една от приятелките прави две дупки с палец и показалец. Двете вдлъбнатини символизират сладките бузки на бебето, като пожеланието е то да е бяло и нежно.
  4. Менче с вода и здравец: Ритуалът продължава с ръсене на вода със здравец от малко дете или приятелка на майката, като се започва от бебето. Водата, символ на живот, е предназначена да дари детето със сила и жизненост.
  5. Купчина книги: Накрая се събират няколко от книгите, които майката обича, и бебето се поставя върху тях. Това действие символизира желанието детето да стане умно и начетено, наследявайки любовта към знанието от майка си.

Част 3 – Разчупването на погачата

Разчупването на погачата е най-вълнуващият момент от ритуала, със силна символика и значимост за бъдещето на новороденото и неговото семейство.

При провеждането му, питката се разчупва над главите на майката и бебето, които седят на стол, за да им се осигури изобилие и благополучие през живота. Разчупването се извършва от бабата или тъщата, а над главите на майката и детето се държи бяла кърпа от две момичета с живи родители, които държат кърпата като и внимават всички трохи да паднат в нея – знак за запазване на доброто в живота на детето.

Първото парче от погачата е предназначено за Богородица и Младенеца, за защита и благословия на майката и детето. Второто – за детето, а третото парче от питката за майката, като по този начин се подчертава връзката между семейството и светостта. Останалите парчета се раздават на орисниците, които ги потапят в мед, символизиращ сладостта и благополучието на живота. Важно е всеки гост да вкуси от празничния хляб, за да сподели радостта и добрите пожелания с новороденото.

След разчупването на питката, момичетата продължават да държат кърпата с парчето на Богородица над главата на майката и бебето. Всяка от гостенките се приближава, оставяйки пари в кърпата и отправяйки своите пожелания към детето. Традицията е да се оставят монети, като дрънкането на тежките и стойностни монети символизира стабилен и финансово сигурен живот за детето.

Кърпата със събраните парчета и трохи се завързва, без възела да е прекалено стегнат или прекалено хлабав. Така бебето няма да е стане стиснато, нито пък ще е с широки пръсти. Поставя се на най-високото място в дома, символизирайки стремежа на детето да достигне високи цели в живота. След минимум 40 дни, кърпата се сваля и трохите се раздават на птици и животни, за да разнесат благопожеланията по света.

Според традицията, жените, които участват в ритуала, могат да оставят конци от дрехите си до леглото на бебето, като пожелание за спокоен сън и защита от зли сили.

Това е и краят на самият ритуал. Да разгледаме и организацията.

Кой се кани на ритуала

Ритуалът „погача за бебе“ е изключително женско събитие. На този празник могат да присъстват само жени и момичета. Всички гости трябва да донесат подаръци за бебето, като сладкиши за майката и малки дарове за бебето, подчертавайки богатството на обичта и подкрепата, които обкръжават детето.

На входа на дома се поставя червен конец, символ на защита от зли сили и мисли. Жените, които са орисници на детето, наричат всичко добро за него – да е умно, красиво, добро, да има богат дух.

Важно е събитието да се проведе през деня, а гостите да си тръгнат по светло, като никой не си взима довиждане и нищо от къщата не се изнася, за да остане благословията в дома. Преди да си тръгнат, всеки гост оставя малък конец от дрехата си до леглото на бебето, за да не плаче нощем.

Как се прави питката

В днешно време е особено популярно питката да се купи. Но обичаят е друг.

Погачата за новороденото е символ на чистота и благополучие, замесена традиционно с бяло брашно, мляко, яйца, малко захар и сол, без да се добавят мая или други набухватели.

В някои райони на България, тази питка се приготвя от майката или бабата на бебето, докато в други места, всички поканени жени участват в месенето, вплитайки своите пожелания и своите наричания в тестото.

Този процес е изключително важен, тъй като се вярва, че добрите мисли и пожелания помагат на погачата да се надигне сама, символизирайки благополучното и здравословно развитие на детето.

Какво да има на трапезата

Празничната трапеза по време на ритуала “погача за бебе” се отличава с изобилие от сладки неща и символични предмети, подчертаващи желанията за благополучието и развитието на новороденото. Обърнете внимание че това не е угощение и затова не е нужно да се престаравате с храната.

Естествено на централно място стои сладката пита, а около нея се отрупва с разнообразие от сладки изкушения като баклава, печени ябълки и сладка баница. Задължително трябва да има и мед, за да е сладък животът на бебето.

В допълнение, сред храните присъстват сурови орехи, които се чупят с вярването, че така детето ще порасте смело.

Какви подаръци се правят

Гостите обикновено носят сладки храни, които символизират сладък и богат живот за бебето и спомагат за вкусната кърма на майката. Освен сладките лакомства, е добре да се носят монети, които се поставят в кърпата по време на ритуала за разчупване на питката. Също така, е прието да остави и символична сума пари и малък подарък за майката или бебето.

В някои части на страната е обичайно също така да се поднасят кромид лук, червени чушки и яйца, които служат като символи за здраве и устойчивост срещу болести, подчертавайки грижата и пожеланията за силен имунитет на новороденото.

Какво се пожелава

Пожеланията са съществена част от ритуала, където всеки от присъстващите орисва новороденото.

Важно е тези пожелания да се изричат от сърце и да не ограничават бъдещите възможности на детето, избягвайки нареждането на конкретни професии или предопределени пътища. Общите благопожелания включват здраве, красота, ум, доброта; да обича и да бъде обичано; да изразява свободно волята си; да бъде чут и уважаван; изобилие на трапезата; топлота и милосърдие в сърцето; смелост и храброст; да намира радост и удовлетворение в живота; да познава и използва силите си; да следва своя собствен път; да бъде весело и трудолюбиво; да цени корените и произхода си; да държи главата си високо и да има светъл път напред и така нататък.

Традиционно, майката завършва ритуала, изричайки пожелание за добре дошло на детето, като назовава неговото име и затвърждава всички отправени благословии с думите: „Добре си ми дошъл/ла, [име на детето]. Нека реченото да бъде сторено!” Това символично затвърждаване има за цел да материализира всички добри пожелания и да постави началото на благополучен живот за малкото.

Какво се прави със завързаната кърпа

Традицията продължава и след като изминат най-малко 40 дни, когато кърпата се сваля и развързва в ден на голям християнски празник. Парите се използват за закупуване на подарък за бебето, а парчетата от погачата се натрошават и раздават на птиците и други животинки, които символично разнасят благопожеланията по света. Този акт затвърждава желанието за благоденствие и добър начин на живот за новороденото.

Любопитно ми е да чуя вашите истории от погачи, на които сте били. Има ли нещо, което не споменах, или някой особено запомнящ се момент, който бихте искали да разкажете? Свободно споделяйте вашите преживявания в коментарите, така всички заедно можем да открием и разберем повече за богатството на нашите традиции.

КОМЕНТИРАЙ ОТ ТУК Отказ